Всяко недоносено дете носи в себе си изключителна сила – сила да расте, да се бори и да доказва, че най-малките стъпки понякога водят до най-големите победи. За родителите началото често е изпълнено с тревоги, неизвестни и ежедневни малки битки, но също така и с огромна надежда.

По повод Световния ден на недоносените деца обръщаме внимание на важността от целенасочени, прецизни и дългосрочни грижи за тези деца. В 1ДКК от години работим рамо до рамо с родители на недоносени бебета – с разбиране, професионализъм и отдаденост. Нашите специалисти създават сигурна среда, в която родителите могат да получат адекватна подкрепа, компетентно мнение и индивидуален подход към всяко дете.

В настоящата публикация Д-р Василка Малинова – педиатър и детски нефролог с богат опит в проследяването на недоносени деца, представя експертни насоки и препоръки за родителите.

‍

Грижа за недоносените деца – какво трябва да знаят родителите

В последните десетилетия се увеличава преживяемостта на екстремно недоносените деца, като честотата на недоносените е около 8%-10% от общия брой живородени. Нараства и честотата на свързаните с това хронични заболявания. Недоносените новородени се раждат преди да е завършила напълно органогенезата, поради което имат нужда от по-специални грижи и внимателно проследяване още от първите дни.

Добре  познатите последици на недоносеността са белодробните заболявания, изоставане в психомоторното развитие, очни проблеми, изоставане в растежа и други.  Често се налага проследяване от кардиолог по индикации с провеждане на ехокардиография за оценка на сърдечната функция, както и от невролог с  провеждане на трансфонтанелна ехография. Освен това недоносените деца имат повишен риск и от хронично бъбречно заболяване, артериална хипертония и метаболитен синдром. Недоносените пациенти се проследяват от мултидисциплинарен екип- общопрактикуващ лекар, педиатър, неонататолог, детски пулмолог, офталмолог, детски невролог, детски кардиолог, детски нефролог.

Още в неонатологията се изготвя план, по който се проследяват недоносените деца. Фокусът е предимно върху ранните усложнения. В първите години от живота акцентът е върху превенция на респираторни заболявания, превенция на респираторно-синцитиален вирус, лечение на бронхиалната хиперреактивност и БПД. Проследява се растежа, развитието, неврологичния статус, очния статус. Важно е да се обърне внимание и на късните усложнения. Недоносените пациенти трябва да се проследяват внимателно, за да се предприемат ранни мерки и лечение.

‍

Проследяване в първите години

Още по време на престоя в неонатологично отделение се изготвя индивидуален план за проследяване. В ранната възраст фокусът е върху:

• превенция и лечение на респираторни инфекции;
• профилактика срещу респираторно-синцитиален вирус (RSV), когато има показания;
• проследяване на растежа и храненето;
• оценка на психомоторното развитие;
• контрол на очния и неврологичния статус.

Паралелно с това е важно да се подчертае ролята на късните усложнения, които може да останат незабелязани без целенасочен скрининг.

‍

Късни усложнения при деца, родени недоносени

1. Недоносеност и артериална хипертония

Артериалната хипертония е едно от състоянията с най-голямо влияние върху заболеваемостта и смъртността в зряла възраст. Данни показват, че рискът от развитие на хипертония е по-висок при деца и възрастни, родени преждевременно или с много ниско тегло.

Например, при млади хора, родени с тегло 600–1250 g, честотата на хипертония на 16-годишна възраст достига 13,5%, в сравнение с 4% при родените на термин. Подобни тенденции се наблюдават и в по-големи популационни проучвания при възрастни, родени недоносени.

2. Недоносеност и хронично бъбречно заболяване (ХБЗ)

Хроничното бъбречно заболяване често протича без симптоми в ранните етапи, но значително намалява качеството и продължителността на живота.

Проучвания показват, че:

• ниското тегло при е рисков фактор за ХБЗ в зряла възраст;
• недоносеността е силен рисков фактор за развитие на ХБЗ от детството до средна зряла възраст;
• до 50% от възрастните, родени екстремно недоносени, имат микроалбуминурия, високо кръвно налягане и/или намален бъбречен обем.

Поради тези данни е важно проследяването на бъбречната функция да започне още в детството.

3. Недоносеност и метаболитен синдром

Метаболитният синдром включва затлъстяване, инсулинова резистентност, дислипидемия и артериална хипертония. Недоносените деца, особено с тегло под 1500 g, имат по-висок риск от развитие на тези състояния още в ранна детска възраст.

Непълното вътреутробно хранене и преждевременното раждане водят до епигенетични промени, които могат да повлияят метаболизма години по-късно. Бързото наддаване в ранно детство също крие рискове и трябва да се избягва.

‍

Какво включва доброто проследяване?

1. Подробно медицинско досие

Важно е да се съхранява информация за:

• усложненията по време на бременността;
• гестационната седмица и теглото при раждане;
• престоя в неонатално интензивно отделение;
• нуждата от апаратна вентилация;
• наличие на бронхопулмонална дисплазия;
• употреба на нефротоксични медикаменти или данни за остро бъбречно увреждане.

2. Редовни контролни прегледи

Препоръчва се:

• проследяване на растежни криви;
• периодично измерване на артериалното налягане;
• изследване на урина и кръвни показатели;
• ехография на сърце, бъбреци, трансфонтанелна ехография при индикации;
• проследяване на развитието, зрението и слуха.

3. Съвети за родители

Педиатрите и общопрактикуващите лекари трябва да насърчават:

• кърмене и адекватен прием на течности;
• правилно хранене и избягване на бързо наддаване;
• избягване на нефротоксични медикаменти, включително НСПВС;
• мерки при рискове от дехидратация;
• здравословен начин на живот – диета с по-нисък прием на сол и наситени мазнини, повече физическа активност, отказ от тютюнопушене.

‍

Превенцията и ранното откриване на хипертония, бъбречна дисфункция и метаболитни нарушения са ключови за добрата прогноза.

Съвместната работа между родителите и мултидисциплинарния екип позволява изготвянето на индивидуален план за грижа, който да осигури най-добрия старт в живота на недоносеното дете.

Недоносеността поставя началото на по-дълъг път – път, който изисква внимание, търпение и специализирана грижа. Ранното разпознаване на рисковете, навременното проследяване и индивидуалният подход могат да променят значително качеството на живот в детството, юношеството и зрелостта.

Екипът на 1ДКК е изцяло отдаден на това да подкрепя родителите и да осигурява най-доброто проследяване на недоносени деца – от първите седмици до по-късните етапи на развитие. Родителите на недоносени деца могат да разчитат на нас – за спокойствие, за навременна диагностика, за компетентни препоръки и за увереност, че детето им получава най-добрите грижи, съобразени с неговите уникални потребности.